Йордан Стубел. Жатва после бури

След буря

Звезда през нея нощ не светна,
но бурята когато спря
в зори, дъгата седмоцветна
далече някъде изгря.

Изгряха чисти планините
и звънна като птичи глас
гласът свещен на равнините
и на пшеничения клас.

Във час на жетва благородна
ний братски, всички на едно,
събирахме, земя свободна,
със песен златното зърно.

А лъчезарна във сърцата -
като небесен благослов -
гореше весело дъгата
на мир, на братство и любов.

Йордан Стубел


Жатва после бури

Ночь ни звезды, покуда буря
рвала-метала, мать-строга,
а на заре, поно'чь отхмуря,
блеснула радуга-дуга;

зарозовели наши горы,
запел звенящий класограй-
рукам натруженным покорный
священный наш пшеничный край.

Всем мірою к жатве благородной
с земли по-братски заодно,
с земли отеческой, свободной
по золотое царь-зерно!

Горит в сердцах благословенных,
а в небесах вовсю развит
от солнца свиток семицветный
достатка, счастья и любви.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы