Йордан Стубел. Крик

Вик

Години тук заключен зад стената,
аз слушам все един и същи вик -
викът неуморен на тишината
тук расне и замира всеки миг.

И сякаш, че враждебността на двама
говори с отмъстителност и страх,
и всеки ден изпращам със измама,
и всяка нощ посрещам сам и плах.

Аз чувам вик сподавен в тишината,
вик, който не проклина, не зове;
ти там, аз тук заключен зад стената -
ний ще умрем заклети врагове.

Йордан Стубел
1921


Крик

Годами, заключённый за стеною
я слышу ровный ,неизменный крик;
неутолимый стойкой тишиною,
он длится замирая что ни миг.

Там ли вражда двоих чревата местью,
и страхом обуянная звучит...
тут вымысел кормлю со дня на месте,
робею в одиночестве в ночи.

Крик слышу, крик, гнетомый тишиною-
не клич, не клятьба- за' стену, за кром;
ты там, тут я- невольник за стеною:
заклятыми врагами мы умрём.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии