Йордан Стубел. Клятва

Клятва

Вечор мы поклялись землёю чёрной-
в крови, под ситным градом с небосвода-
мы, семеро на гибель обречённых-
шесть ратников и старый воевода.

Как нежильцы, земля, на белом свете,
в душе отринув всё что нас тут держит,
мы поклялись стеной стоять до смерти,
казалось- скорой, вышло- неизбежной.

Отец наш воевода нам поведал:
"Нам доля рано знак даст по заслугам,"-
и засветло мы сначили победу-
и за' полдень- из вражеского круга.

Долгонько, долго мы клялись тобою,
черна земля, и братскою могилой-
век не забыть- мы всемером- до боя,
и дождь картечь по нам с отцовской силой...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Клетва

През тази нощ в земята се заклехме,
във кървите, в градушките и свода -
обречени на смърт, ний седем бехме:
шестимата и стария войвода.

Заклехме се заклето да умреме,
и думата ни бе една и свята,
и знаехме, че няма смърт и време -
ний бяхме толкоз чужди на земята.

Войводата като баща ни каза:
„Съдбата ви във знамето да бъде!”,
но безпощадна вечерта показа,
че в кървав ден ще стигнеме отвъде.

Тогава дълго, дълго в теб се клехме
във теб, земя, и в твойта пропаст тъмна, -
аз помня и до днес: ний седем бехме
и в тази нощ дъждът не спря, не съмна…

Йордан Стубел
1923