А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла
ликуват врани. Тържествуващ грак,
понася се и с писъци нестройни,
по изтънели жици вятър тих,
в сърцата ни огромните пробойни
изкърпва уж, с отдавна писан стих.
Поети вън зимливо пак се гушат
в протритите сетренца и мълчат.
Отдавна май им дошло до гуша,
от алчния озъбен хищно свят.
Охранен гълъб тихо се снишава,
комини бълват облак черен дим
и нищо, нищо друго не остава...
И тази зима ще я измълчим...
Сред тишината ще настъпи вечер,
мъглива и с угрижено лице,
поетът сам е снежното човече,
след него – светъл извор и сърце...
Cветъл извор и сърце
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123012203302
Свидетельство о публикации №123012203302
Рецензии