Йордан Стубел. Тени облаков
Проходит всё- смирися, человече,
зане взамен вино по мере жажды.
Ничто не вечно. Облака далече-
игривые, что в голубом однажды.
Там птичий крик и странная* беседа
тропой, что вьётся лентою далече-
за облаками, белыми же, следом-
туда, где день ещё, не ранний вечер..
В монастыре под клёнами вечерня-
ты внемлешь звону без конца и края:
молитва пастухов- долга и мерна-
в долинах гор со временем играет.
И сон нейдёт; в потьме в полёте низком
те птахи синие, что пели до упоя,
но кончен день- и всё, что было близко,
как тени облаков сольётся с тьмою...
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* беседа странников, прим. перев.
Под сянката на
За нищо не жали, добрий човече,
и пий, ако си жаден - ето вино…
Виж облаците колко са далече
на лято тъй небето не е синьо.
В далечината ивица извива
пътеката, която води татък,
там песента на птиците е дива,
на пътниците разговорът кратък.
И бият клепалата в монастира
под клоните на ясените стари.
Ти слушаш, не прекъсва и не спира
планинската молитва на овчари.
И няма сън в очите - падат ниско
от здрача сини птиците тогава
и свършеният ден, и всичко близко
под сянката на облака минава…
Йордан Стубел
Свидетельство о публикации №123011904489