Йордан Стубел. Весна
В непроглядную ночь впереди,
в пламенеющей страстью броне,
рассекая просторы, летим
мы на чёрном гривастом коне.
Ты же, счастлива как никогда,
полонянка порыва, меня
не пытаешь, по что и куда,
а подковы искрят и звенят.
А во взгляде в затылок мужской
пламенеет любовь: на заре
ждёт корабль нас летучий, морской-
к новой тьме, где над бездной гореть.
Мы одни, за спиной белый свет,
вечер синий не дарит нам снов,
и пути возвращения нет
в наш исконный отеческий кров.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Пролет
Обковани във пламък и броня,
в непрогледната вечер летим;
вее черната грива на коня
безпределност и жажда, и дим.
Като никога ти си честита
и не питаш - къде и защо?
И звънят уморени копита,
и пилеят искри от злато.
А на погледа пламнал във зноя
скрита обич безмълвно гори -
там ни чакат, о пленнице моя,
бели кораби в тъмни зори.
Ала с коня във синята вечер
ще летим безпределно сами
и не ще се завърнеме вече
в наште пръвни и вечни земи.
Йордан Стубел
Свидетельство о публикации №123011808776