Йордан Стубел. Шумит Марица

Шумит Марица

Земля, как жизнь? - Земная, не убита:
зов предков, сапоги, колёса да копыта,
и снова дождь, и в ночь- слепая ярость, враны,
знамёна и полки, рокочут барабаны.

Куда и чьи? - Садами вдаль, по нивам,
льют реки крови мне, живой ещё, ранимой.
- И мы идём на вы вернуться снова;
священная земля, бессмертная основа,

животворящий крест и пламенная чаша,
с рождения по смерть единственная наша,
нет переводу нам, потомков веренице,
детей твой, земля- по нам шумит Марица.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Шуми Марица

Кажи, коя си ти? - И бледна, и изпита.
Подземен вик тръби, браздят над теб копита.
И ето - пак е нощ - и дъжд, и стръв, и врани.
Минават знамена и бият барабани…

Къде отиват те? -Последни или първи?
По нивите и днес димят реки от кърви.
И ний вървим, вървим по черните завои,
за да израснем с теб и да умреме твои.

О, майчице земя, - пресвята - ти си наша,
в поличба и любов гори пламтяща чаша.
Вървиш от векове - безсмъртна върволица.
Минават знамена - шуми под нас Марица.

Йордан Стубел