Иван Давидков. Долгие часы

Долгие часы

А помнишь, как часами длился час,
горела лампа до зари; кровати
в ночной больничной на двоих палате
сугробы словно, окружали нас.

Застигнут бурей смертного испода,-
не верилось, что выберусь оттоль,-
скрипя зубами, в немощи сквозь боль
я приподняся, но руки не подал.

В поту холодном сквозь туман очков
я видел твой уход, звезда надежды
на жизнь не в хлороформенных одеждах,
на жизнь без снежных сетей и сачков.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



 
Дългите часове

Ти помниш тия дълги часове.
Безсънна лампа чакаше зората
и диплеха се белите кревати
край мен като дълбоки снегове.

Усещах, че фъртуна ме застига
и аз не вярвах, че ще изпълзя,
но виждах те през моята сълза
и с устни, стиснати от болка, се надигах.

Стъклата светеха от ледна пот.
И виждах как изчезваш зад вpaтатa -
една пътуваща звезда, която
ми даваше надежда за живот.

Иван Давидков
декемвpи 1989