Иван Давидков. Романтический сонет

Романтический сонет

Сметает память о тебе ветрами
безумица юродивая осень;
воскреснув чудом, да явишься в росах,
то, молнией ниспав, добудешь пламя;

то родником смеющимся заблещешь
под листопадом в ропоте вприпляс,
то говор твой напомнят тополя,
когда в начале бури затрепещут.

Едва луна явится на заходе,
огонь зажгу полётом поздней птицы
пронзить седой туман- и образ твой

по веку моему, твоей погоде
забытой гроздью на лозе явится-
жужжащим пчёлам- зябнущим- в упой.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Романтичен сонет

Ще искат да те заличат от паметта ми
вихрушките на тая есен луда,
но ти, възкръснала като по чудо,
ще се превърнеш на роса и пламък.

Във изворите ще се смееш и ще светиш
сред хоровода на ехтящите листа.
И ще усещам твоя говор в песента
и във бълнуването на крайпътните дървета.

Когато върху рамото на чезнещия ден луна изгрява,
ще стъкна огъня с летеж на птица,
за да прониже сивите мъгли.

И твоя образ ще съзра тогава,
както съм виждал в есенна лозница
забравен грозд, налян с бръмчене на пчели.

Иван Давидков