Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже –насущний,
колко пъти на скута си, Боже примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора,
с две-три ризи, коричка любов – да си имам за път
и в съня ми стрелочници бързо и силно говорят,
край прозореца влаков, все чуждите къщи летят.
Отредил си ми знам Ти скиталческата орисия
дето пътища няма – с любов ми пришиваш крила,
някой ден остаряла в колиба и дом ще си свия,
там, на края на пътя, де с Тебе насън съм била...
Tам, на края на пътя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123011102700
Свидетельство о публикации №123011102700
Рецензии