Вървя напред, а дърпат ме назад,
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат не навреме Персеиди.
Космичното знамение дали,
изпраща Бог добър та посред зима,
да ни покаже колко Го боли,
че всяка е душа незаменима?
Продаваме на дребно, за петак,
възвишени копнения, стремежи,
зад лустро златно крие се голтак,
в красиви думи злобата се ежи.
Кога човече сам ще израстеш,
зализания образ мъченишки?
Възторзите на людската ни гмеж
и за пари написаните книжки?
Това е то – измисленият рай,
напразно май и дяволът ни плаши,
най-ползваната думичка е: "Дай"!
С душа платиш... И после сме си наши.
Из тази кал да газя уморен,
крилете си надве-натри ги кърпя,
за да летя, макар и още ден,
че адът с вас - той вързан ми е в кърпа.
С душа платиш... И после сме си наши
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123011004424
Свидетельство о публикации №123011004424
Рецензии