Зачем пишу? Татьяна Панкина
Затем, что не могу иначе!
Я все проблемы разрешу,
Пока пишу. И все задачи.
Бумага стерпит мою боль,
Здесь чувства выплесну наружу!
Самой собой мне быть позволь,
Писать стихи, читать и слушать.
Ты мой читатель, ты мой друг!
Ты мой попутчик, что в вагоне...
Ты вхож в мой самый близкий круг,
Ты провожатый на перроне.
Ты мой учитель, ученик,
Мой "храм" молитвы и признанья,
А если в душу слог проник,
Ты дашь и сам ему название.
Зачем я все это пишу?
Затем, что не могу иначе!
Стихами я живу, дышу...
Пишу стихи? - Так надо, значит!
ЗАЩО ПИША?
Превод: Радко Стоянов
Защо ли пиша аз това?
Защото иначе не мога!
Проблеми всички ще реша,
докато пиша – и задачи.
Хартията ще изтърпи
и болката, и мойте чувства.
Самата тя ще позволи
да пиша, да чета и слушам.
Ти, мой читател, мой другар
и спътник беден от вагона,
ти влизаш в моя близък кръг,
ти изпращач си на перона.
Учител ти си, ученик,
мой „храм“ си за молитва свята.
А щом у теб проникне слог,
ти сам ще му измислиш име.
Защо ли пиша аз това?
Защото иначе не мога!
Чрез стиховете дишам аз.
Дa,пиша стих! Така и трябва!
Свидетельство о публикации №122122304446