Милена Белчева Проводи меня за горизонт Изпращам с

„ИЗПРАЩАМ СЕ ДО ЪГЪЛА, СЛЕД КОЙТО” („ПРОВОДИ МЕНЯ ЗА ГОРИЗОНТ”)
Милена Белчева (р. 1977 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Татьяна Чеглова


Милена Белчева
ИЗПРАЩАМ СЕ ДО ЪГЪЛА, СЛЕД КОЙТО

Най-краткият ни път е извървеният,
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек по-скъп от самотата.

И не една следа ме е препъвала –
душата ни е опитно стърнище.
Изпращам се по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.

След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните ми воли са издишани
от тялото, получено назаем,

от пясъка на замъци, рисувани
от устните на земните съблазни.
Приемеш ли отвесното пътуване,
ръцете ти е нужно да са празни.

Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало,
но в камъка дори пониква цвете…


Милена Белчева
ПРОВОДИ МЕНЯ ЗА ГОРИЗОНТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Татьяна Чеглова)
 
Самый короткий – наш жизненный путь,
Мудрость чужая без отчества.
Есть ли в молчанье какая-то суть,
Ждёт ли лекарств одиночество?

Я спотыкаюсь о собственный след,
Сморщило душу от опыта
За горизонтом найду ли ответ
Может напрасные хлопоты?

Господом тело дано напрокат,
В пульсе часы пребывания.
Где остановятся? Где мой закат?
Где оскудеют желания?

Память, что помнит услады порок
След на губах сохранила,
Рушатся грёзы, как зыбкий песок,
Тает свеча, что светила.

В прошлом осталась лишь горстка золы
Счастья, что нас согревало               
Но оглянись, Эдельвейс у скалы
Дарит нам жизни начало.