Романс уходящий осени
Перевод с русского: Генка Богданова
Мокрой снежинкой растает слеза,
Ветер гуляет за парком старинным.
Я не забуду Ваши глаза,
Эти глаза средь ресниц Ваших длинных.
Осень уходит, теряют наряд
Празднично убранные георгины.
Я нашей встрече, кажется, рад...
Вижу глаза средь ресниц Ваших длинных.
Припорошило первым снежком,
Скрыло из листьев опавших картины.
Тихо по парку мы бродим вдвоем,
Плачут глаза средь ресниц Ваших длинных.
Я бы остался в осенних мечтах,
В старой беседке шептал Ваше имя...
Но Вы ушли...Лишь являются в снах
Ваши глаза средь ресниц Ваших длинных...
РОМАНС ЗА ОТИВАЩАТА СИ ЕСЕН
Перевод с русского: Генка Богданова
Като мокри снежинки се стичат сълзите.
Вятърът в парка старинен тъжен се скита.
Нима бих могъл азпда забравя очите,
Под дългите Ваши мокри ресници скрити?
Есента си отива, без свойта премяна.
От цветовете красиви – спомен остана.
Вижте я, тя за сбогом ни маха отсреща,
и зная, че се радва на нашата среща…
Аз виждам в очите, под ресниците скрити,
прашецът на първите снежинки прелита.
Снежецът пейзажа с жълтите листи скрива
А ние бродим из парка с Вас мълчаливо.
Тихо падат листа – безкрили, мъртви птици…
Сълзи капят под дългите Ваши ресници
Бих стоял заслушан в мечтите си есенни
тихо нашепващ Вашето име унесен.
Тръгнахте Вие като отлитаща птица.
А очите под дългите Ваши ресници,
вече само в съня си тревожен сънувам
До сетният ден за Вас с тъга ще бленувам .
Свидетельство о публикации №122121605680