Георги Миланов. Шахта Кладница

Шахта Кладница

В детстве- где оно? припоминаю, не раз
с тем, ещё тем нетрерпеньем растущим до срока
в устье шахты с вершины холма засмотрясь,
ждал со смены отца я со школьных уроков.

Возле Драгичева* уходящий состав
то ль поломки ввиду, то ли встречному путь уступая,
воронёным отливом гружёных вагонов пристал
среди жёлтой стерни, что усталая стая.

Кочегар- невидимка невидимый уголь метал
в топку длившегося на закат паровоза
увозящего детство моё- и металл
рельсов, также незримых, был розов...

В срок, уверен был я, увезёт
в мир большой унесёт меня сказочный поезд,
и не думалось, с чем возвращусь, если всё
что мечталось, как небо- в былом голубое.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* село в 18 км на восток от Софии;
у меня- так получилось- поезд уйдёт в СФРЮ, которая манила болгар при социализме, прим.перев.


Рудник „Кладница”

Стоях на хълма със лице към пътя - виждаше се най-добре
от него рудника - и знаех: нетърпението ми увеличили, ще
пълзят минутите в очакване баща ми да се прибере,
за да му кажа за деня, прекаран във училище.

Изнизваше се долу в ниското към гарата в Драгичево керван
от вагонетки, сякаш с черносин отблясък натоварвани,
по въжената линия над ниви пожълтели след прибран
наскоро урожай като безмълвно ято гарвани.

Огняр невидим после мяташе лопати въглища в пещта
на залеза, за да поддържа огъня - в локомотива ли
на влака парен, композиран в коловоза на нощта,
със който всички мои дни са си отивали?…

Бях сигурен: към други светове позната гара ще ме отведе
със даровете на душата ми - разтворени обятия,
преди да се роди горчивият въпрос: кога и откъде,
с какъв товар ще бъде пътят ми - обратния…

Георги Миланов