Борис Христов. Тоска

Тоска

Негде укрыться в городе жарком:
птахи умолкли- прячутся где- то;
о мостовую боязно шаркнуть-
вспыхнет подошва в зареве света.

Бьют- не убьют городские куранты-
в грудь моряка: татуировка
вторит от сердца им- многократно,
жарко по юности, но без проку.

В вечно токливом ожиданье
провинциальных мыслителей
городом ходим парами, зданья-
- пары- минуя медлительно.

Над иссохшею рекою,
мост себе выбрав гаванью,
мы в философском непокое
спорим о флоре и фауне.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Тъга

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.

Борис Христов