Веселин Ханчев. Время жить...

***
Время жить- не умирать до часа:
песни недопетые- допеть,
мысли претворить в дела рабкласса,
тем и обесславливая смерть.

Кораблю семь футов и ни пуха,
и ни мин, ни бури на пути;
ни окопа, ни "ежей" пос'уху:
грузовик, -не танк,- гони, кати.

Время жить от смерти не попятно:
недострой- незаселённый дом,
недосыл- письмо нарочно смято,
нелобза'на- девичья ладонь.

Сей по сроку, умирать собравшись.
Хлеб сломя, до крохи кус доешь.
Урожаям быть в пределах пашен-
сыговьям да не остави плешь,

но смоги неспетое иными
увенчать своей строкою строк,
общих дел во славу и во имя:
время жить, а смерти- крайний срок.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


***
Не, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.
Трябва мислите друг да поеме
и брезата да пусне листа,

трябва корабът, влязъл в морето,
да достигне крайбрежни води,
да не спира в окопа шосето,
нероденото да се роди.

Не, не трябва напразно да стенат
непокритата къща сама,
хлябът, който едва е наченат,
недошлите в ръцете писма.

Трябва залезът сам да се спусне,
трябва гроздът да бъде прибран,
недокосната още от устни
да не бъде девичата длан,

да не зеят огнищата неми
и поемите с празни листа.
О, не трябва да свършват без време
неживелите още неща.

Веселин Ханчев