автор:Йорданка Радева
Земята погребва тихо капките дъжд.
Отпива сладост от мокрото им тяло.
Щастлива замира в усмивка на мъж,
докоснал жената, по която мечтал е.
Замира светът и се разпяват брези,
потичат реки, устремени в безкрая.
Тътен оттам възвестява новите дни,
утро наднича,в нашите очи засиява.
Различен светът и щом обичам сега,
рисувам надежда. И просто мечтая.
Мечтая
© Copyright: Йорданка Радева, 2022
Свидетельство о публикации №122120806542
Свидетельство о публикации №122120806542
Рецензии