Георги Миланов. Фрагменты

Фрагменты

І.
Небесный миксер взвыл внезапно-
недолго слух терзали децибелы,
и блюдо- месяц дождь не капнул-
июлю нате-с в пене снежно-белой.

ІІ.
Темнице- тьмы, да поелику плотной:
Содому ль так неблагодарный Лот?
Душе свободной- надолго ли? с плотью-
на свет- неопалимой, да! в полёт.

III.
Ночь. Август. Дней пустых прибой.
Привал на берегу под жилистой лозой
на дремлющего буйвола похожей.
Мы во хлеву. Потёмки и застой.

IV.
Луна погаснет- ночь утонет в дне.
Иллюминатору лежать на дне,
чтоб загореться в засухе потёмков:
всё та каюта предков и потомков.

V.
В покое, помнящем дух Nostalgie d'ete,
молчание душ не тонет в темноте,
хоть тяжелеет трудным оправданьем
на языке забытого преданья.

VI.
Ты жил здесь квартирантом года три.
И двор, и дом всё те же, ты смотри!
Нет коврика заветного- под ним
был ключик от входной двери.

VII.
...но память о ночи любви не будит
знакомый номер, даже озарённый
луною-горничной, едва влюблённой-
тайком из любопытства заглянувшей буде.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Фрагменти

I.
Навярно няколко минути миксерът на бурята внезапна
раздираше слуха с непоносими децибели
и в юлското небе след като месец капка дъжд не капна
се появи разбитият белтък на облаците снежнобели…

II.
И идва ден - душата - ах, неблагодарница! - ликува;
освободена, даже на изпращането не присъства тя,
когато се отправя тялото във тясна лодка, за да се лекува,
към острова - сиропиталището на смъртта…

III.
След здрача - бряг, вълните на безсмислените дни разбивал -
седя под жилавите клони на асмата -
рога, като дъги извити, на задрямал бивол
във августовския обор на тъмнината.

IV.
О, краят на нощта - в студения й кей луната е за мен
илюминатор от каюта
на Титаник, който след минута
ще се удари в айсберга на идващия октомврийски ден…

V.
Във стаята, която още помни мириса на Nostalgie d’ete -
парфюма ти любим, мълчанието всеки ден расте;
в утробата му чувствам как се приближава оня миг,
след който проговаряме на изучаван трудно чужд език…

VI.
На мястото си все така е дворът с къщата, в която
живя ти някога под наем цели три лета…
… единствено до прага не видя саксията с мушкато
с ключа за входната врата.


...но память о ночи любви не будит
знакомый номер, даже озарённый
луною-горничной, едва влюблённой-
тайком из любопытства заглянувшей буде.

VII.
… но спомен за нощта любовна няма да извика
във паметта ти днес познатата хотелска стая - тук, където
се върна пак, дори и да я озари светлика
на любопитната луна - камериерка, дръпнала пердето…

Георги Миланов