Димитър Бояджиев Трепет
Димитър Иванов Бояджиев (1880-1911 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Галина Поморцева
Димитър Бояджиев
ТРЕПЕТ
Зад прозореца тъмен
зашепнаха листа.
– Ох, своя скръб ли шепнат
ил скърби на нощта?
Ослушвам се, треперям,
че в тъмните тъми
тоз шопот сиротливи
кат болест ме томи...
Ела, послушай, мило
езика съкровен
на тая скръб невнятна,
тъй близка и на мен...
О, дай ръчица малка
и сила ти ми дай,
таз скръб, тъй сродна мене,
сърце да не узнай.
Ти виждаш: цял треперям,
във мрака грозен взрен,
де скръб листата шепнат,
тъй близка и на мен...
Ах, как плачевно шепнат...
На твойта мила гръд
главата си ще сложа:
не ще ме тъй смутят.
Но вън в тъмата страшна
шептят си все листа.
Ох, своя скръб ли шепнат,
ил скърби на нощта?...
Димитър Бояджиев
ТРЕПЕТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Поморцева)
У потемневших окон
волнуется листва.
Свои ли мысли шепчет
иль ночи скорбь-слова?
Прислушиваться страшно
во мраке тьмы, тайком…
Мне шёпот сиротливый
болезненно знаком.
Приди, послушай тихо
о бурях в глубине
невнятной этой скорби,
что так близка и мне…
Дай руку ненадолго,
дай силы не страдать,
чтоб этой скорби тайну
мне сердцем не узнать.
Ты видишь: весь дрожу я,
как будто в страшном сне,
о скорби листья шепчут,
что так близка и мне…
Как жалобно трепещут…
Я на твоей груди
хочу забыть их шёпот
о том, что впереди.
Но в темноте снаружи
тревожится листва.
Свои ли мысли шепчет
иль ночи скорбь-слова?..
Свидетельство о публикации №122112500081