Автор: Р. Русев
Като сън изчезна,
сам останах
в дъждовната вечер,
хладната нощ ми е ден
и отсреща мокрите улици
блестят от светлини на коли.
Такси спря до мен.
- Накъде?
- Карай някъде,
просто не знам,
нека се движим
и пусни дългите.
Под нас пустите улици
навиват километрите път
Все вали и ми писва
от блеснал на дълги асфалт.
- Карай вкъщи.
Искам чаша червено,
да попие самотата в нощта
и с глава упоена,
без да сънувам да спя.
Без да сънувам
© Copyright: Росен Русев, 2022
Свидетельство о публикации №122112505744
Свидетельство о публикации №122112505744
Рецензии