Трифон Кунев. Феникс

Феникс

Сърцето ми е много уморено:
далеч назад се губи тежкия му път.
Но още го не сещам примирено
и тръпките не искат още да заспят.

То чака вечерта да падне - тъмна
и упоителна - то чака си смъртта:
но ето пак че нова песен гръмна,
и то пак трепка зад вълшебната черта.

О, Феникс, ти за сетен път възкръсваш
из свойта пепел: ослепителни зари
разпръсквай! Ситни плодове откъсваш,
сърце неукротимо: подобно празнична
ракета изгори!

Трифон Кунев


Феникс

Вечор упало сердце, истомилось-
в пути- далече ли? зияет смерть,
но, с чёрною покуда не смирилось,
трепещет всё, охочее взлететь:

ждёт тьмы оно что жизни упоенья,
что смерти новой- и в который раз
огоню- восторг, отчаянье, смятенье-
и песней окрылён чудесный сказ.

О, Феникс мой, в который воскресая,
огнём и светом попираешь смерть.
Что сердцу тьма немая и пустая?
ракетой взвиться в ней и догореть!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы