Трифон Кунев. Странник

Странник

Над пшеницей потемневшей 
солнца трепетный закат;
бездорожьем вдаль поспешно—
конь уносит старика.

— Конь твой взмыленный, усталый!
Кто, куда ты, отвечай!
Путь зарос, тропа пропала-
даром гонишь сгоряча!

— Поздно мне, а всё есть время.
Юность в старости ищу.
Сил чуток, а крепок кремень,
вышел срок, а по плечу...

Над жнивьё жар-птица пала—
след погашенной зари;
ты ж умаялось, устало,
окаянное, замри.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

 
Странник

Мрак се над нивите спуска,
слънце на заник трепти;
кой там по друма препуска?
Странник със коня лети.

— Старче, къде тъй? Късна; е,
коня ти с пяна покрит.
Коня ти пътя не знае,
път ототдавна затрит...

— Нека е късно: със коня
младост ще диря назад.
Млади години да гоня
друмник съм станал нерад... 

Вечерни сенки припадат,
слънце на заник трепти;
жерави някъде падат—
стой, сърце, мирна щеш и ти.
 
Трифон Кунев