Трифон Кунев. Ночь близится...

Ночь близится. И сумрак припадает,
и стелится беззвучно возле нас
ночь близится- со вздохами, немая;
 о, скорбный час, наш тихий слёзный час...

Всё гуще сумрак.  Мёртвое былое,
скрывает тенью робкой бедных нас-
и робко вон- со вздохами, послойноо;
о, скорбный час, наш тихий слёзный час...

Дитя моё, всплакнёмте горько, молча-
тьма стелится беззвучно возле нас,
баючимых дыханьем тёмной ночи;
о, скорбный час, наш тихий слёзный час...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Нощта се приближава. Здрач припада
и стели се безшумно окол нас;
Нощта се приближава със въздишки; -
о, скръбен час, за тихи сълзи час...

Припада здрач. Из миналото мъртво
въстават плахи сенки окол нас
и плахо си отиват със въздишки; -
о, скръбен час, за тихи сълзи час...

Дете, да плачем горко. Здрач припада
и стели се безшумно окол нас;
нощта приспива ни с въздишки; -
о, скръбен час, за тихи сълзи час...

Трифон Кунев