Осенные штрихи

               
                Болгарский
                Природа


                ЕСЕННИ  ЩРИХИ

                Топло е в късната есен навън,
                самотно облаче плава в небето.
                Златисти дървета, потънали в сън,
                като пламъци лумнали светят.

                Птица се рее в простор необятен,
                надолу се спуска, ту пак се въззема,
                а сетне размахва бързо крилата -
                отвъд хоризонта на път поема.

                Бледнеят лъчите и мрак се сгъстява,
                по урви и хребети сенки се сплитат.
                Звездата-вечерница бавно изгрява -
                око е тя сякаш, което пита.

                Но отговор няма и планината
                замислено-будна е в тишината.

                Ана  Величкова


Рецензии