Грязь
Болгарский
Мир и Люди
К А Л
Кал покрива човешкия свят -
невидима, но задушаваща.
Замърсява чувства и мисли,
предизвиква духовен глад
и недоволството заглушава.
Всекидневно се напластява
и поглъща звуците чисти -
ручеен ромон, песен на птици,
шепот на есенни листи.
Обгръща изгреви и залези нежни
с воала на мрачината.
Крехки стебла и цветове свежи
увяхват в пустотата.
Все повече се сгъстява калта
и в сивота преминава,
а сивотата създава мрак
и всеки лъч угасява.
Само порои от гневна лава
калта ще превърнат в пепел -
от нея ще избуи пролетен злак.
И звездна зора ще свети.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122110904900