Грязь

            
                Болгарский
                Мир и Люди


                К А Л

                Кал покрива човешкия свят -
                невидима, но задушаваща.
                Замърсява чувства и мисли,
                предизвиква духовен глад
                и недоволството заглушава.

                Всекидневно се напластява
                и поглъща звуците чисти -
                ручеен ромон, песен на птици,
                шепот на есенни листи.
                Обгръща изгреви и залези нежни
                с воала на мрачината.
                Крехки стебла и цветове свежи
                увяхват в пустотата.

                Все повече се сгъстява калта
                и в сивота преминава,
                а сивотата създава мрак
                и всеки лъч угасява.
                Само порои от гневна лава
                калта ще превърнат в пепел -
                от нея ще избуи пролетен злак.
                И звездна зора ще свети.

                Ана  Величкова               


Рецензии