Никола Фурнаджиев. Ночь
Сред облаци - разкъсани кулиси -
блести луната, сякаш е от гипс.
Би казал някой: чудно е изписана,
каква невероятна живопис!
А долу във площадите, в градините
тече студена, бледа светлина;
изпъкват в нея образи и линии,
застива като паметник града.
Залутан тук и тук премазан, питам се:
къде сред тази пустота? Не бий
ли с ритъм скрит поне едно събитие,
та в удара му силен да разкрий
недра града? Пустеят дълги улици
и в дъното им каменно кънти
вървежът неотменен на патрулите,
напомняйки пак страшните ни дни.
Никола Фурнаджиев
Ночь
За облаками- рваными кулисами-
блестит- из гипса ли лита- луна.
Иной воскликнет: мастерски написана,
невероятная, естественна она.
А низом- площадями, тротуарами-
сочится анемичный свет-несвет,
гипсуя маски заживо, не даром ли
дразня натурщиков- бессмертием ли, нет?
Заблудший, где и кто я в людной пустыни?
Не жмётся ль город в судороге той,
что разразится действом неискусственным-
и выворотит понад суетой
суть общую? Пустеют улки улея.
Печатая шаги- закон в стволе,
блюдут порядок хмурые патрульные,
недавний ужас общий одолев.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №122110607129