К верху

                Болгарский
                Природа и Я


                КЪМ  ВЪРХА

                Изкачвам се, вървя...
                На път минават дните.
                Далече е Върха -
                през пропасти,
                клисури
                и урви страховити.
                Но как ли ще го стигна
                без жилави крила?

                Една ветрушка малка
                над мен се завъртя,
                а сетне към върха,
                без видими усилия,
                тя плавно полетя.
                Безмълвно ме зовеше
                да я последвам аз.
                Не можех и я гледах,
                изпаднала в захлас
                от полета й ведър.

                Внезапно тя се върна,
                зарея се над мене
                и сякаш ми прошепна:
                Последвай ме,
                кажи ми,
                защо не полетиш?

                Какво да отговоря?
                Не виждаш ли, соколе,
                не мога да летя.
                Но моят дух ме води
                с невидими крила.
                Ще стъпя на Върха,
                макар със закъснение.
                Оттам ще поздравя
                могъщите творения
                на майката-Земя.

                Ана  Величкова