На баба ми Евгения, бежанка от Одрин и всички
насилствено прокудени от родните си места хора
Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо,
предстои ни тягостна разлъка?
Чужди хора с тебе ме разделят.
Де ли водят пътища далечни?
Род от род насила ни отделят,
и прекъсват връзките сърдечни.
Земьо моя, моя родна люлка,
в теб засуках майчиното мляко,
в теб залюбих вярната си булка,
в теб роди се рожбата ни малка.
В теб остава гроба на баща ми,
ти прегръщаш костите на мама.
И сърцето ми при тебе ще остане,
земьо родна, мъка най-голяма!
Пуста орис, дето ни разделя
с двора бащин, с майчината къща!
Тъй дърво от корен се разделя
и при него живо се не връща.
Изгнаници
© Copyright: Генка Богданова, 2022
Свидетельство о публикации №122102303637
Свидетельство о публикации №122102303637
Рецензии