Перо памяти

                Болгарский
                Природа и Я

               
                ПЕРЦЕ  ЗА  СПОМЕН

                Гъвкава клонка черешова
                до прозоречното стъкло се ветрееше.
                Врабче кацаше на нея
                и си чик-чирикаше весело.
                Заставах до прозореца и гледах
                с любопитство врабчето.
                То също се взираше в мене
                и нещо сякаш ми шепнеше.

                Настана зима. Сняг заваля.
                Врабчето внезапно изчезна.
                Всяко утро се питах къде е
                и го очаквах с нетърпение.
                Пак му слагах трохи и зърна,
                но то не се върна. Защо ли?
                Едно перце ми остана от него
                и аз го запазих за спомен.               

                Ана  Величкова         


Рецензии