Перо памяти
Природа и Я
ПЕРЦЕ ЗА СПОМЕН
Гъвкава клонка черешова
до прозоречното стъкло се ветрееше.
Врабче кацаше на нея
и си чик-чирикаше весело.
Заставах до прозореца и гледах
с любопитство врабчето.
То също се взираше в мене
и нещо сякаш ми шепнеше.
Настана зима. Сняг заваля.
Врабчето внезапно изчезна.
Всяко утро се питах къде е
и го очаквах с нетърпение.
Пак му слагах трохи и зърна,
но то не се върна. Защо ли?
Едно перце ми остана от него
и аз го запазих за спомен.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122101605255