Трохички лято

И никой не разбра, как си отиде лятото. Изчезна сякаш без да се сбогува…

А може би сега е  в златната корона  на нежната бреза? Там сгушило се е, за  да не тъгува. Или  в парата от чая, наситена с тревите ароматни? Нима това не е „трохичка“ лято?  И тези зрели дюли? Кехлибарът  на асмата? Дори си мисля, че може да е в недрата на земята. Да топли корените, за да оцелеят  през зимата студена и жестока. А също, че догаря днес в последните цветя. В хризантемите. Така от тях ни обещава, да се върне догодина. А до тогава, да го търсим в елексира гъст събиран от пчелите, във ядката на ореха любима. Да си спомняме за него докато се наслаждаваме на сока от зрели плодове. И на бурканите със зимнината, скътани във някое мазе. На печената тиква, на кестени горещи, на сухата смокиня …

 А да… част от него навън изгнива, но то е за да натори земята и след години пак „трохички“ лято през зимата да има.