Настроения
Сива дрипа е небето
и светът под него – сив…
Тягостно е на сърцето,
чудиш се, защо си жив?
Есен като паяк сплита
„паяжина“ от мъгла,
мрежа от тъга заплита
скука…, или дума зла
чувствата ти наранява
и оставя те без сън –
във душата притъмнява,
даже пролет да е вън.
Слънце ласкаво огрее,
грейне небосклонът чист,
Птица в клоните запее
над поточе с глас сребрист,
пак сърцето ти докосват
поглед мил и красота
и надеждите възкръсват,
и се радваш на света.
И душата окрилена,
с нови, слънчеви мечти,
се възражда вдъхновена,
бърза пак да полети.
Свидетельство о публикации №122100606008
Захотелось перевести на русский.
С теплом души - Нина
Нина Цурикова 06.10.2022 23:12 Заявить о нарушении
С дружеским приветом: Генка Богданова
Генка Богданова 06.10.2022 23:22 Заявить о нарушении
http://stihi.ru/2022/10/07/5107
Если будут замечания, постараюсь учесть.
С добрыми пожеланиями - Нина
Нина Цурикова 07.10.2022 17:06 Заявить о нарушении
Я прочитала Ваш перевод и была приятно удивлена. Перевод отличный, авторский замысел, ритм, место рифмовки, смысл, который несет стихотворение, сохранены. Спасибо искренне!
Генка Богданова 07.10.2022 23:38 Заявить о нарушении
Мнение автора мне очень важно.
С сердечным приветом - Нина
Нина Цурикова 08.10.2022 21:26 Заявить о нарушении
http://stihi.ru/2020/10/06/3908
Нина Цурикова 08.10.2022 21:35 Заявить о нарушении