Пейо Яворов. Майский вечер

Майска вечер

Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
– предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.

Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
– надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.

И сянка припада край сянката в жажда –
преплитат се, чезнат под златни листа:
– мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...

Пейо Яворов



Майский вечер

Несмелую юность загадочный вечер,
шепча романтично, сволнует едва,
предчувствия счастья и грусти- невечной,
на сердце гнездясь, обретают слова.

Зефиры торкают покровы соблазна,
лицо её нежно целует луна-
и тайная боязнь с восторгом непраздным
волнуют ей сердце - на то и весна.

К тени припадает иная- и жадно
сливаются две половинки мечты:
две грёзы- два пламешка в мае прохладном
под звёздами тьме распускают цветы.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии