Андрей Андреев. Зелёные кладези жизни этой
Август е. И тихо си говоря
с други времена и светове,
хората там още бяха хора,
зверовете бяха зверове.
И блестяха в полунощ пред мене
сякаш от неземен небосвод,
кладенците пролетно зелени
на единствения ми живот.
С него някой ден ще се сбогувам,
но и по небесния ми път
кладенци зелени ще сънувам
и пространства, придобили плът.
И навсякъде ще бъде лято
с пътища, с дървета, с небеса,
сякаш съм все още на земята
и пред мен са всички чудеса.
И вървя, и тихо си говоря
с други времена и светове.
Хората там бяха още хора.
Зверовете бяха зверове.
Андрей Андреев
Зелёные кладези жизни этой
Август. Я шепчусь с иными, верю,
временами и мирами, где
люди- человеки, звери- звери
в воздухе, на суше и воде.
И блестели в полночь предо мною,
метя занебесную мечту,
жизни этой, что ещё устрою,
кладези зелёные в цвету.
Жизнь одна- как распрощаюсь с нею с нею ,
там, на небесах, доснятся мне
эти изумрудные камеи
и миры, которых больше нет.
Будет май. Как тот- и занебесный.
Буду я как снова на земле-
той ещё- загадочной, чудесной,
где оставил незабытый след.
И пройдусь, шепчась с иными, верю,
временами и мирами, где
люди- человеки, звери- звери
в воздухе, на суше и воде.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №122091305654