Андрей Германов. Завещание читателям

Завещание читателям

Я жил да был как вы- порой грешил,
добро творил, порою ошибаясь...
в стихах- судьа моя догробовая,
раздумий огнище и тень души.

Так знай, неведомый читатель мой:
и я порой- незримо и безмолвно-
в душе твоей воскресну тихим словом-
бесстрастный автор в маске гробовой.

Читатели, со мной сводя мосты,
вы хоть ненадолго и мне вернёте
громаду гор и города напротив,
людей, стрижей, леса, поля, цветы.

В стихах незатертых покуда жив,
я вздохами хоть вашими, слезами
в культурно-историческом сезаме
встречаюсь с белым светом наяву.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Заклинание

Живея много, много и греша.
Но в кратките ми стихове остава
на мислите ми тежката жарава
и сянката на моята душа.

Когато вземеш мойта книга ти,
макар че вече няма да ме има,
край теб ще се изправя аз незримо
със вкаменени от смъртта черти.

Дорде четеш - нечуто ще крещя,
сърцето ми ще моли, ще се мята -
отново да ме върнеш на земята
сред хора, ластовици и цветя.

И ако ти над някой стих горчив
дори една сълза за мен пророниш,
небитието тихо ще прогониш
и аз пред теб ще се изправя жив.

Андрей Германов