Андрей Андреев. Там

Там

Там е пролет сега, там е пролет.
Блика бистра планинска вода.
Уморени, след дългия полет
кацат щъркелови ята.

И децата, щастливи, ги срещат
от скалите на речния бряг.
И горят минзухарени свещи
по ливадите в нощния мрак.

Там е пролет... В градината мама
прекопава лехите с цветя.
И с баща ми се връщаме двама
по любимите наши места.

И след зимния студ и мъглите,
наизлезли на мокрия път,
всички кучета от махалите
дружелюбно опашки въртят.

И небето над нас се разтваря.
И струи синева, лекота.
Птици търсят гнездата си стари.
А човеците- стара мечта...

И се будя, щастлив: с ветровете
цяла нощ между птичи крила
че вървях към местата, където
пролетта е дошла. 

Андрей Андреев


Там

Там весна. Не чета сдобным вёснам.
Блещет горный поток громовой.
Утомлённые аисты поздно
возвратились из лета домой.

Дети празднуют с птицами встречу-
взобрались на утёсы, кричат.
Коровяк зажигает стосвечрик
на лугу заливном по ночам.

Там весна...  Мама после обеда
садит в клумбу обнову цветам.
Мы с отцом- в наши горы проведать
незабытые мною места.

А зимы тут как и не бывало:
разномастый цепной комитет-
дворовые собаки квартала-
нам хвостами виляют привет.

Птахи старые гнёзда обрящут.
Люди- старые грёзы свои...
Небо настежь над нами звенящей
синевой до полёта пьянит-

на закрылке родном, аистином
счастлив я возвратиться в весну,
путеводную нить-пуповину
поверяя погожему сну.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
минзухарини свещи- крокусовые, я заменил на коровяцкие: всё знают коровяк, а о крокусах разве что читали, прим.перев.


Рецензии