Иван Мирчев. Ходок

Живот

Пътник

Пътнико, по този царствен друм,
по който са преминали към сините
моря на времето годините
и мъките на хората без шум!

Прегърбен, остарял, ти чакаш някого –
да повериш на него свойта нощ
и своята звезда, която грее още
в гората на нощта и слиза пряко.

По този път преминаха и твоите
години, пълни с ясно зрение
и сънища, изпълнени с видения,
и образи, изпълнени с покой.

Сега, да чакаш повече – не може.
И ти не искаш. Спри навеки там,
където те споходи правда Божия –
и знай, че няма да отминеш сам,

ти, пътнико, по този царствен друм,
по който са преминали към сините
моря на времето годините
и мъките на хората без шум!

Иван Мирчев



Из сборника ВИДЕНИЯ
цикл Жизнь

Ходок

Ходок, на царственном пути,
которым годы прошагали
в недосягаемые дали,
куда и ты прощай-прости,

сутул и стар пождёшь кого,
ему поверить ночь свою
и путеводку- на краю
падучей пасть охота.

Туда ж -видения твои,
и сновидения, и страсти-
у стока времени во власти-
по силам, в памяти таи.

В сени закатапути изнемогший
прими от сердца правду Божью,

ходок, на царственном пути,
которым годы прошагали
в недосягаемые дали,
куда и ты прощай-прости,

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы