Георгий Георгиев. Штиль

Безветрие

Задушно е и тежко се живее -
все жажда за любов, за топлина.
Но птиците във нас по-рядко пеят.
И все по-грубо блъскат рамена.
 
Бащите ни през своята голгота
пренесоха за нас и своя свят.
Но често днес денят издава вопъл,
а през нощта кошмари ни душат.
 
Боде ни досегът със подлеците.
Лустросаната бодрост ни гнети.
И ни дълбаят с укора си мислите
за неосъществените мечти. 

Платната им безпомощно увиснаха
под влагата на посредствеността -
все с тая, оправдаващата мисъл,
че утре ще достигнем висота.
 
Но висотата почва от душата,
а там се гърчат порив и вина...
Въздишките не стигат!
Трябва вятър
за корабните ни платна!

Георги Георгиев


Штиль


Плыть отсель, пока надежда брезжит:
мало звёзд в ночи и свету дня.
птицы на душе поют всё реже.
всё грубее толк и толкотня.

И отцов неспетое кошмаром
чудится нам сквозь свои дела:
прошлое грозит довеском кары-
настоящей- душам и тела

Много подлецов, приспособленцев,
показухи- мало красоты;
свысока корят нас, вырожденцев,
неосуществлённые мечты-

корабли... их паруса одрябли,
пошлостью привычною полны,
самооправданьицем про грабли:
скоро, мол, отчалим- без вины.

Нужно их поднять- с виной на страже,
с известью в крови одряблых вен.
Ветра не заменят вздохи наши.
Нужен ветер, ветер перемен.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы