Весела Василева. Вечер
Тишина городская не спит:
в этот летний предпраздничный вечер
шум толпы нею скомкан и свит-
не раздавшись, мятётся далече.
В переливчатой, нежной борьбе
тьма сплетается с электролюксом-
лица, словно предчувствия бед,
холодны и бледны- светокуксы.
Жив ли, сумрак ползёт из углов,
прялку синюю вертит- дом занял.
Фонари за окном- не светло-
в гостя жёлтыми зырят глазами.
Тишина воцаряется здесь-
всё смелее, полнее, витальней.
Утонула в ней ходиков весть-
от усталости стихли и стали.
Голоса под завесой далече-
не помеха желанному сну:
дарит летний, предпраздничный вечер
тишину, тишину, тишину.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
кукса- бука; кукситься- из довоенного общегражданского арго, прим.перев.
Вечер
Тишина. Тишина всред града,
в тая лятна и хубава вечер -
вън е празнично шумно, тълпа,
гласовете се чуват далече.
Тук в преливна и нежна борба
светлината и мрака се сплитат
и нещата добиват лица
на болник - много бледи и свити.
И от ъглите здрачът пълзи,
сякаш жив, синя хурка обръща,
и додето вън още свети,
той изпълнил е цялата къща.
Тишината тогава нахлува,
все по-пълна, и властна, и смела,
и часовника вече не чувам,
от умора и той вече спрел е.
Гласовете се чуват далече,
вън е празнична, шумна тълпа,
в тая лятна и хубава вечер -
тишина, тишина, тишина.
Весела Василева
1939
Свидетельство о публикации №122083107857