Георгий Георгиев. Женщина при мне
С тебе бях на края на света
и се убедих, че съществува -
от космическата самота
неповторима ти изплува.
На прозореца ни юлски небеса
чукат като нощни пеперуди
и сме само двама върху сал -
оцелял след диво пълнолуние...
Но завързан салът е за кола.
Стават очертанията ни човешки.
И на Бога си наум се моля
този път
да не допусне грешка!
Ти си тук. И мойта топлина
търси доверчивото ти рамо.
Аз прогледнал, пия ведрина
от жена до мене толкоз рано!...
Георги Георгиев
Женщина при мне
С космосом вдвоём наедине
убедился я -неповторима,
из его плывёшь пустынных недр
ты- у края мира по-над римом.
Небо лета словно мотыльки
стук-постук в окно- повадка кунья;
ты да я, да дважды две руки-
на плоту в потопе полнолунья...
Плот- на быт. Творца молчком молю,
воплощая нас, не ошибиться
в этот раз. На зависть кораблю
автоплот колёсами дразнится.
Рядом- ты. Тепло моё к плечу
твоему доверчиво стремится.
Прозревая, свежесть пью от чувств
женщины- недальней- до зарницы.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №122082806611