Брези
Претръпнал от миражи и тревоги,
и бърсал все неискрени сълзи,
сега не мога да откъсна поглед
от заскрежените пред мен брези.
Изправени, потрепващи и горди -
до сетен гръм, секира или крах.
Сияние обвива с тънки корди
недоловимото, стаено в тях.
И сякаш изтрезнял от суетата,
света докосвам, освежен и чист -
На струната й трябва малко вятър
и звук от нея почва да ечи!
Георги Георгиев
Берёзки
От миражей метавшися в тревоги,
стою, зажав остачу сил в горсти,
от вледенелых, голых и убогих
берёзок глаз не в силах отвести.
Названивая сновиденья спячки,
пея безмолвно отблески утра,
чуть трепетны, не горбятся гордячки-
до молнии ли, бури, топора...
От суеты трезвеющий, касаюсь
сияющего радугою льда:
зефир струнам- и те, сметя усталость,
поют: не в лад, сиротски- не беда.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Георгий Георгиев. Берёзки
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2022
Свидетельство о публикации №122082706925
Свидетельство о публикации №122082706925
Рецензии