Ивайло Балабанов Небесный мавзолей Небесен мавзоле

„НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ” („НЕБЕСНЫЙ МАВЗОЛЕЙ”)
Ивайло Димитров Балабанов (1945-2021 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Ивайло Балабанов
НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ

Нескромно е, ще кажете, защото
родът ми няма горди имена.
Единствено на дядо ми окото
е сляпо от Балканската война.

Не знам за наша смърт по вражи кули,
в ръката с меч, тръба и барабан.
Двуметров българин, обут в цървули –
на български това е Балабан.

Той няма ордени и досиета.
Съвсем разумно не е вдигнал глас,
че е пасял с Бърдоквата прасета,
че е работил на Хаинбоаз.

Потърсих го във дните водоврътни:
ни в песен, нито в клетва го видях.
Предателите също са безсмъртни,
но наше име няма между тях.

Понеже тази драма е нелепа,
а славата не значи славна смърт,
аз го превърнах в шепа звездна пепел.
Захвърлих я в самия Млечен път.

След туй прекръстих ред по ред звездите
със имена от моя селски род.
Аз имам право, ще ме извините,
на метър гроб и метър небосвод.

Остава само да решим въпроса
за нашата заслуга пред света:
Кажете, простосмъртните какво са?
Без кръвни клетки кръв ли е кръвта?

Те нямат право на червена дата
във календара, не блестят в афиш,
ала от вътъка на знамената
и с нож не можеш да ги отделиш.

Такъв е моят род: потънал в сажди,
удавен в българския водовърт.
На ползу роду люби и се ражда –
на ползу роди, за да няма смърт.

Не сме известни, казвате. Напротив.
Сол не купуваме – солиме с пот.
А до голямата звезда на Ботев
горят звездичките на моя род.


Ивайло Балабанов
НЕБЕСНЫЙ МАВЗОЛЕЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Моим внукам: Станимире, Пламену, Кристияну и Йоанне

Душа у вас обидою задета,
что наших предков слава обошла.
Балканская война в глазу у деда
всего лишь только зренье отняла.

Не пал он возле крепости достойно,
с мечом в руке, под громкий барабан…
Но двухметровый селянин в постолах –
на языке болгарском – Балабан…

Нет орденов у предка. Вот забота!
И грамоты в архивах не гласят,
что он на Хаинбоазе работал,
о том, что пас с Бордоквой поросят.

Его искал я в днях водоворотных –
в старинных песнях, может, виден след?
Но ни среди заступников народных,
ни в холуях известных предка нет.

Всё как-то прозаично и нелепо.
Коль в храме славы предка не найти,
я превратил его в щепотку пепла
и кинул возле Млечного пути.

Перекрестил небесную державу,
куда переселился древний род.
Простите, внуки, я имею право
на метр земли и стёжку в небосвод.

Теперь решать давайте вместе будем,
а наш-то вклад в историю каков?
Скажите мне, а кто такие люди?
Без клеток крови, что такое кровь?

В календарях у них нет красной даты,
о них не пишут на скрижалях плит.
Но даже острым лезвием булата
нельзя от крови клетки отделить.

Таков наш род, укрытый слоем сажи,
затянутый в большой водоворот,
он из любви возник на свет однажды
и против смерти жизнью восстает.

Вы говорите скептикам напротив:
мы соль не покупаем, солит пот…
А у большой звезды с названьем „Ботев”
щепоткой пепла светится наш род!

               * Бордоква – Уничижительная кличка сельского царя Ивайла.