Христо Банковский. Монте видео!

Монте видео

Всеки трябва да вижда пред себе си планина,
в зелени, бели и сини отблясъци да се люлее.
Тъй някога след дълго плуване под тъжните платна
един мореплавател извика: „Монте видео!”

Много често платната бяха гнезда на мъртвия вятър,
много често ураганните смокове обвиваха кораба,
но човекът усещаше златния дъх на планината
и я търсеше дълго под изгарящото слънце на умората.

И аз виждам своята планина. Тя е далече:
зеленият й профил много смътно се очертава,
от сините шпаги на вълните моят кораб е насечен,
но своето бойно пътуване той продължава.

Светлата планина се приближава всеки миг,
през много морета аз уверено плувам към нея
и звучи моят тържествуващ вик:
„Монте видео! Монте видео!”

Христо Банковский
1966 г.


Монте видео

Каждому видеть перед собой, иметь в виду идею-
горы в качке, в зелёных, белых и синих отблесках,
крикнуть после долгого плаванья: "Монте видео!"
- из-под старых парусов своего невысока.

Они часто служили саваном успошему ветру;
смерчи корабль бодали, шхеры ему скалились,
а ты чутьём держал курс к земле- в горы веря-
долго- под догорающим солнцем усталости.

Вижу свои- они далеки, горы;
расплывчат зелёный их абрис-
исхлёстанный синими руками моря
корабль продолжает с ним драться.

Светлые горы близятся каждый миг-
семь морей пройдя, не брошу затею;
звучит мой торжествующий крик
"Монте видео! Монте видео!"

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
по воспоминаниям современников, автор считал недоделками стихотворения короче пяти строф- это странно короткое, прим.перев.