Иван Мирчев. После боя

После боя

Когда закат в крови утонет,
звезда-первуша издалече,
моргнув,камбаною простонет,
умрёт и наш чудесный вечер.

Приляжем надолго как братья,
конечно, как ходили- строем-
так нас кто жив быстрей укроет-
согреем матушки объятья.

Былым поделимся- расскажем
что на душе живой осталось,
а там гляди снизыдет стража-
царица вечность- вся усталость

небес тихущих, чернострунных;
но в путь положена печать-
луна-сестра нас поцелует,
и сгинет в тучах аки тать.

Уснёмте, горестные братья;
сны мародёры не возьмут-
и с ними нам последний путь
молчком лежачим в невозвратье.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



След боя

Когато слънцето потъне
в кръвта на тая чудна вечер
и първата звезда прозвънне,
като камбана, отдалече,

ще тръпнем в майчини обятия,
ще топлим ний земята ледна;
главите ни ще са съседи,
а сънищата ни - приятели.

Тогава ний ще си разкажем
страданията, радостта;
до нас ще се сменяват стражи,
ще слиза бавно вечността

от свойте небеса безлунни
да сложи своя тих печат,
една луна ще ни целуне
и ще огрее мъртвий град.

Заспи сега, мой тъжен брат,
сънувай песни и венци,
не се страхувай, че крадци
ще вземат нашето богатство.

Иван Мирчев
1929


Рецензии