Иван Мирчев. После боя
Когда закат в крови утонет,
звезда-первуша издалече,
моргнув,камбаною простонет,
умрёт и наш чудесный вечер.
Приляжем надолго как братья,
конечно, как ходили- строем-
так нас кто жив быстрей укроет-
согреем матушки объятья.
Былым поделимся- расскажем
что на душе живой осталось,
а там гляди снизыдет стража-
царица вечность- вся усталость
небес тихущих, чернострунных;
но в путь положена печать-
луна-сестра нас поцелует,
и сгинет в тучах аки тать.
Уснёмте, горестные братья;
сны мародёры не возьмут-
и с ними нам последний путь
молчком лежачим в невозвратье.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
След боя
Когато слънцето потъне
в кръвта на тая чудна вечер
и първата звезда прозвънне,
като камбана, отдалече,
ще тръпнем в майчини обятия,
ще топлим ний земята ледна;
главите ни ще са съседи,
а сънищата ни - приятели.
Тогава ний ще си разкажем
страданията, радостта;
до нас ще се сменяват стражи,
ще слиза бавно вечността
от свойте небеса безлунни
да сложи своя тих печат,
една луна ще ни целуне
и ще огрее мъртвий град.
Заспи сега, мой тъжен брат,
сънувай песни и венци,
не се страхувай, че крадци
ще вземат нашето богатство.
Иван Мирчев
1929
Свидетельство о публикации №122081805265