Таньо Клисуров. Старушка

Старица
 
Кърпата, с която се пребражда,
избеля от слънце, от пране.
Болката в сърцето се обажда,
трудно сгъва вече колене.

Пенсията свършва до десети,
а цял месец трябва да яде.
А лекарства? Ами сметките проклети
за вода, за ток – тях откъде?

Слуша онзи ден как депутати
от екрана с тон по селски благ
обещаха ниските заплати
да се вдигнат с десет лева пак.

Но за пенсиите премълчаха.
Старците – те вече са на път.
Бяха те това, което бяха,
време е от тук да си вървят…

И подрежда тя една бохчичка
с дрехи, готвени за оня свят.
На човека му е нужно всичко,
докато е жив и още млад.

Но там, горе – Господ да му мисли
за вода, за ядене, за ток…
Снимка на сина до гръд притиснала,
тя потъва във съня дълбок.

Таньо Клисуров


Старушка

Выцветший платок её застиран;
сердце вечно ноет и болит:
нет здоровья- нет на бедном мира,
хлеба нет- хоть камень посолить.

Пенсия к десятому выходит-
месяц дотянуть- помойку рыть*:
коммуналка да лекарства вроде
сьели всё до сроку до поры.

Выше минимальную зарплату
аж на десять левов*** обещал
некто из народных депутатов-
что до пенсий: ни копья ко щам**:

старики де- прошлое, былое-
к выборам поманит депутат
бедняков вербальною халвою-
если доживёт электорат.

Молодым всего на свете мало-
хлеба, зрелищ, золотых монет;
а старушка в узелок связала
чистую одежду на тот свет.

Господи, как хочется покушать!
Завтра уж подбрось чего-нибудь...
Засыпает бедная старушка,
фото сына положив на грудь.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* в Болгарии бедных стариков зовут боклуками- мусорами (боклуците), а ментов-мусоров - ченге (крючок);
** здесь- ничего: копьё- копейка, стотинка;
*** со времени вступления РБ в ЕС десять левов равны пяти евро, прим.перев.