Таньо Клисуров Бабка Старица

„СТАРИЦА” („БАБКА”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Денис Карасёв
 
 
Таньо Клисуров
СТАРИЦА
 
Кърпата, с която се пребражда,
избеля от слънце, от пране.
Болката в сърцето се обажда,
трудно сгъва вече колене.

Пенсията свършва до десети,
а цял месец трябва да яде.
А лекарства? Ами сметките проклети
за вода, за ток – тях откъде?

Слуша онзи ден как депутати
от екрана с тон по селски благ
обещаха ниските заплати
да се вдигнат с десет лева пак.

Но за пенсиите премълчаха.
Старците – те вече са на път.
Бяха те това, което бяха,
време е от тук да си вървят…

И подрежда тя една бохчичка
с дрехи, готвени за оня свят.
На човека му е нужно всичко,
докато е жив и още млад.

Но там, горе – Господ да му мисли
за вода, за ядене, за ток…
Снимка на сина до гръд притиснала,
тя потъва във съня дълбок.


Таньо Клисуров
БАБКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)

Выгорел платок на солнце жарком,
Стал от частой стирки побледней.
Острой болью время сердце жалит,
И сгибать колени все трудней.

Пенсии не хватит – год от года
Все дороже жизнь, как ни крути.
А лекарства? А счета за воду,
Электроэнергию – плати?

Слушает она, как депутаты
На экране целый день опять
Обещают низкие зарплаты
Увеличить левов так на пять.

Но о низкой пенсии забыли –
Видно, денег нет на стариков.
Все они остались, кем и были.
И она укроется платком,

В сумку сложит вещи, стиснет веки,
Умирать пора – рука дрожит.
Барахло и нужно человеку
До тех пор, пока не стар и жив.

Там, за смертью – Бог о всем помыслит,
О воде, одежде и тепле.
И в ладони фото сына стиснув,
Засыпает бабка на земле.