Иван Мирчев. На улице

На улицата

Излязох от къщи, когато на двора
се бяха разгукали сивите птици.
Преминах на пръсти и мълком притворих
вратата след себе си с плаха десница.

Зад прага остана кристалната ваза
с цветя, една стара разтворена книга,
часовникът, който неточно показва,
и въздухът, който почти не достига.

Широката улица сбрала бе сили
за новия ден и изтласкваше вече
живота по свойте опънати жили…
И светлият ручей от хора потече…

Настанал бе час, в който всичко се хвърля
напред и започва свой пристан да гони,
свой глас да издига в огромното гърло
на нашия град, засиял от балкони.

Тук беше зидарят, жътварят, миньорът,
плетачката, шлосерът, в мисли унесен,
и всички, които високо говорят
и слагат основи на новата песен.

Не бях се измамил, че толкова рано
излязох, зарязал старинната книга.
Тук бяха столетие почва, призвано
друг образ да вижда, друг свят да издига.

Иван Мирчев
 

На улице

Я из дому вышел, едва на зарнице
во дворике сизари разворковались.
На цыпочках выйдя, нетвёрдой десницей,
я дверь затворил, что поправил усталость.

Осталась хрустальная ваза с цветами,
открытая старая книга и затхлость,
часы отстающие в спешке годами-
я вышел в неновость, оставя недавность.

Широкая улица скучила силы
по новому дню, пересменке навстречу-
и жизнь выгоняла по пухнущим жилам:
ручьём- не рекой ещё- вмарш человечьим.

Час пробил вперёд без указов-напутствий
по планам не порознь, так разом на коны-
по лепте меча в широченное устье
блестящих витрин и цветошных балконов.

Шагали строитель, шахтёр и ткачиха
высокие помыслы дружно лелея,
и ехали те, кто глаголя нетихо
слагают основы стихов без елея.

Покинув старинную книгу недаром,
я новому веку на зорьке навстречу:
вдоль улицы свежее вдаль на нестаром
стремительным шагом в кипучую вечность.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии
Здоровья и только здоровья, друже Терджиман!

Красимир Георгиев   10.08.2022 20:53     Заявить о нарушении
Спасибо. И вам здоровья и многая лета желаю. Таньо Клисуров в своих мемуарах с большим почтением помянул Ивана Мирчева- и я воспользовался рекомендацией господина Клисурова.

Терджиман Кырымлы Третий   13.08.2022 22:22   Заявить о нарушении
Марин Георгиев обаче отива още по-далеч, бих казала дори, че е сам в редицата от поети през 60-те и 70-те години. Той наистина стига до естетизация на селото, преодолява неговата екзистенциалност и митология в лицето на Германов и Караангов и представя селото чрез експонати, почти като на изложба. При него вече селото е завършено като съдба, то е сладката утроба на раждането, на майката и бащата, но уви, то няма повече живот, защото животът вече е потеглил към неизбежното пространство на града, на модерния и действен човек. Ако при предходниците Германов и Караангов селото е живо като генератор на житейски сентенции, като осмисляне на типажи и жестове, като пейзаж на душата, то при Георгиев селото е зад гърба, то е изгубено, затова е възкръснало като стилизация на изгубена епоха. Самият той определя селото като „пластелин”, като материал, от които се извайва идеята, внушението и емоцията. Защото това е, което той познава и което подава екзистенциалните обобщения за живота, човека и съдбата. Това е до болезненост показано в стихосбирката „Село”, която през 1975 година, незабелязано от никого, представя вече портрет на селото, дистанцирането от него, позволяващо естетизация и стилизация. (с)
Вот ещё один замечательный поэт- Марин Георгиев. Я к его переводам добавлю статью Антоанеты Алипиевой- как предисловие. В статье упоминаются иные поэты "тырновской плеяды"- я сноски допишу, пояснения.

Терджиман Кырымлы Третий   13.08.2022 22:31   Заявить о нарушении
За съжаление не мога да открия преводи на руски език на стихове на добри български поети като Марин Георгиев, Георги Спасов, Николай Искъров и мн. др.
Поздрави и усмивки!
К.

Красимир Георгиев   14.08.2022 09:34   Заявить о нарушении