Теодор Траянов. Красный иконостас

Красный иконостас
............памяти Александра Блока, великого барда Революции, рыцаря Прекрасной дамы.........

В степи, где снег белым белеет
да буйный сиверко разит,
на борзой тройке мчится фея
безлунной ночью вдаль Руси,
и превозмогшие стихию
пасхальным благовестом в тьме
звенят бубенчики лихие
напевы сердца на уме,

где жизнью смерть превозмогает
и покоряет белый свет
любовь,- высокая, земная-
чей подвиг смертными воспет;
и витязь с ликом херувима
на лире северной её
восславил, временем гонимый
чужим в иное- не своё;

и незнакомка, подвиг зиждя,
за гимны пажу испола,
поцеловала землю трижды
и гусли крепом увила,-
никем не видимая фея
на тройке Русь без ямщика
летящей выше буревея,
пока строфу вершит строка,-

и предрекла поэту славу-
пророка славу на века
под алым знаменем Державы
и Революции, пока
несётся тройка удалая
сама не ведая куда,
и венчик розовый пылает
эпохой мира и труда,

народам- сны изжить восстаньем,
любовью- ненависть затем,
чтоб на крыле кровавой брани
в пределы мирные взлететь,
велела витязю поверить
в извечно праведную месть-
и в чёрно-снежной коловерти
до неба вырос грозный крест.

И на мгновенье тройка стала,
и буря замерла на миг-
сойдя, белянка в платье алом
умчалась, крест благословив-
над ним двенадцать звёзд зажглися,
двенадцать теней воплотив-
и год семнадцатый возвысил
возмездье Блоково в горсти.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Новият иконостас

....в памет на Александър Блок, великия бард на революцията, рицар на прекрасната дама....

Когато нощем най вилнеят
фъртуни в севера свиреп,
на бърза тройка бяла фея
препуска низ безкрайна степ.
Звънят звънците многогласни,
надзвъннат хаосния рев,
и дълго за неща прекрасни
разказва сънният напев.

Какво е любовта могъща,
кога ще покори света,
защо е тя една и съща,
навред, в живота и смъртта,
къде най-пламенна извира,
кога, мистична, се таи,
защо из варварската лира
на рицар-херувим струи;

защо прекрасната му дама
самотна с тройката лети,
и никой нивга вече няма
да види нейните черти;
защо веднъж тя, непозната,
пред своя рицар се яви,
целуна три пъти земята
и лирата му с креп обви,

какво му каза тя тогава,
в какво го скритом закълна,
защо над вечната му слава
пращят червени знамена;
в каква неземна литургия
той чу пророка в своя глас
и за душата на Русия
издигна нов иконостас!

Звънят те, а самата фея
припява тъжно всеки звън:
„Народе, кой ще изживее
в любов грядущия ти сън?“
Мълви тя и препуска диво,
отхвърля преспи околвръст,
и ето, в хаоса мъгливо
израства чер огромен кръст!
 
И днес тя три пъти целуна
пред кръста снежната земя
и бавно бясната фъртуна
благоговейно занемя,
дванадесет звезди огряват
над кръста, в купола дълбок,
дванайсет сенки се изправят,
икони с погледа на Блок!

Теодор Траянов