Атанас Далчев. Обоз

Обоз

Листопадной, багровою осенью
оминающие города
грязь-дорогой кривулей раскосою
знать бы ведать, откуда-куда

колымаги-телеги-мажарины
по полям голь да степь наготу,
при дожде моросящем и шпарящем
за верстою мотают версту

под клянущим их небом, неделями
решетящим их ситной слезой,
что земля эта- нищей, нестельною,
неотступною, да неборзой.

Грязь и морось бескрайней дорогою,
грусть-печаль недожатых полос;
там- село- как пустое, убогое,
тут- скрипучие скрипы колёс

распотянут убогую песенку,
путь-дорогу волам коротя,
ездокам- горемыкам безвесенным-
их унылые думы костя.

Вдаль дороги неспетой, несказанной
длится долгий обоз не спеша.
Дни что спицы в колёсах немазаных
под дождём обложным мельтешат.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
решетящее- зд.урочно дарящее, и у этого слова раньше было и другое, обсценное значение, прим.перев.


Кола

Дълъг път, потъмнял и разкалян,
който води незнайно къде,
който прав в есента кървоалена
като меч е разсякъл света.

Още колко остава да минат
тези стари и груби коли?
Много дни във полета пустинни
непрестанния дъжд ги вали.
 
Много дни в този път безнадежден
ги следи неотстъпно дъжда
и разгъва чудовищна мрежа
от изпредена в нишки вода.

Дъжд и път, дъжд и път пуст и черен
и понякога бедни села;
само скръбната песен размерена
на скриптящи безспир колела. 

Тази песен, която приспива
и скъсява далечния път:
като нощ почернелите биволи
денонощно покорно вървят. 

Стари груби коли сред полята,
ето ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
едносъщите дни се въртят.

Атанас Далчев
1924 г.