Красимир Георгиев Оратория о пути на ту сторону

Красимир Георгиев

Оратория о пути на ту сторону

Их в преисподней ждут – людей хороших
За их готовность всё терять сугубо,
За их готовность пострадать за грошик.
От ангелов упрёков – стисну зубы.

Водой пленён средь скал я и оплакан,
Где без возврата прошлое исчезло;
Сквозь стены взгляд идёт в вечернем мраке,
А я стою один у самой бездны.

В грядущее мечтам дороги нету,
Коль каждый день до края болью полный,
Когда не различить ни тьмы, ни света –
И только серого бушуют волны.

Неверный уголь пишет истин символ,
Что смерти глубока большая рана
Не у того, кто нас уже покинул,
А у того, кому пока что рано.

И, ангельскими миражами сломлен,
Настигнут я свершеньями былого,
И груз пред будущим падёт исполнен
Где завершается  моя дорога.

Средь теней человек я, как задаток –
Я тень среди людей, и крыть здесь нечем.
Прилечь в гробу – сегодня сон мой краток –
Покажет мне, каков он будет вечен.

Хор ангелов с тревогою о ближних.
Оркестра гром с торжественной усладой.
И я солист своей капризной жизни.
А Бог глядит откуда-то из ада.


Красимир Георгиев

ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.

Написано: 12 юни 2020 г.